Четенето на Хари Потър прави децата по-добри хора

На този свят има два типа хора – едните се опитват да приемат, че писмата им до Хогуортс са се загубили из пощите, а другите никога не са чели книгите за Хари Потър, пише scarymommy.com.

Ако сте от онези тъжни мъгъли, които нямат поредицата, прибрана прилежно, за да я дадат един ден на децата, когато станат достатъчно големи, чуйте какво казва новия брой на научното издание „Journal of Applied Psychology“. Оказва се, че децата, които четат Хари Потър, са по-готини от всички останали. В статията се твърди, че хлапетата, които се идентифицират с Хари, са по-широкоскроени и е по-малко вероятно да имат предразсъдъци към малцинствени групи.

За целите на изследването са анкетирани деца от пети глас, гимназисти и колежани.

34 италиански петокласници са помолени да попълнят анкета относно имигрантите, след което са разделени на две групи в продължение на шест седмици. Едната група дискутирала пасажи, които засягали теми относно предразсъдъците (предполагаме, че думата „чистокръвен“ се е споменавала доста). Другата група обсъждала неутрални пасажи (неща като каква е природата на вълшебните създания вероятно).

След шест седмици учениците от групата, която дискутирала по-дълбоки теми от поредицата и едновременно с това се идентифицирали с Хари Потър, показали по-приемливо отношение относно имигрантите.

Магьосническият свят на Роулинг е пълен с теми, които несъмнено напомят на съвсем реални проблеми. Хари срещу Волдемор е повече от приказката за доброто срещу злото. Класовото разграничаване присъства и в магьосническия свят, както между самите магьосници, така и между тях и останалите вълшебни създания.

Невъзможно е да се четат пасажи за волдеморската обсесия относно чистокръвните, без да си помислим за чистата раса на Хитлер например. Хари не е точно умен (това е работа на Хърмаяни), но една от неговите определящи характеристики е, че гледа на всички – магьосници, мъгъли или други създания – като на равни. Четенето на книгите и емоционалното обвързване с Хари прави децата склонни да приемат и неговите черти от характера.

И не са само малките деца тези, които показват по-доброто си „аз“, четейки книгите. В отделно проучване 117 италиански гимназисти са попитани относно мнението им за хомосексуалните. В зависимост от техните нагласи в друга анкета са питани колко от книгите за Хари Потър са чели и дали се идентифицират с главния герой. Подобно на малките ученици, тези, които чувстват, че имат еднакви разбирания с Хари, притежавали повече емпатия от останалите.

При колежаните се повторило същото – изследователите открили, че колкото по-малко те се идентифицират с Волдемор, толкова по-отворени към имигрантите били. С други думи, колкото по-малко симпатизираме на Черния лорд, толкова по-малко приличаме на него.

Така че следващия път, когато някой ви изгледа презрително, след като сте му споделили, че нямате търпение да четете книгите за Хари Потър с децата си, просто му кажете истината: книгите за Хари Потър притежават истински вълшебни сили.

Надя Горанова